Буря. Духнат от вятъра парцал, целият в дупки и кръпки, прилепва към зъзнещото тяло на стар бедняк, сгушен между кофите с боклук. Едва ли много ще го стопли, но все пак е добре дошъл. Само че, както идва, така си и отива. Вятърът го отскубва и наново го понася високо във въздуха. Старецът следи с поглед отлетялата си надежда за топъл уют, докато парцалът се закачи на върха на една топола. Закачил се е с единия си край, а другият се вее и плющи, вее и плющи, същинско знаме - което навява далечни спомени в стареца, преминал през бурите на живота под други знамена. Менят се сезоните пролет, лято, есен, зима... Текат годините, сменят се знамената обвеяни със слава и позор, с победи и поражения, а парцалът, вечното знаме на бедните все така плющи върху тополата.