Филмът разказва за “флирта” между властта и интелигенцията по време на тоталитарния режим в България и по-точно от края на 60-те до средата на 80-те години. Писателят Георги Марков, непосредствен свидетел и участник в тези отношения, задочно представя своята гледна точка. Филмът не се занимава с убийството му и не се впуска във версии, а се опитва да отговори на въпроса има ли тоталитарният режим достатъчно основания да иска физическото унищожение на автора на “Задочни репортажи за България”. Отговорът е “да”.