Живял по време на тоталитарната система, Иван Кирков е правил компромиси. Страхувал се от репресивния апарат на властта. В същото време за собствена консумация заровен, както казва той, в „дупката, която си е изкопал“, създава изключително интересни и „еретични“ за времето си творби. Уморен от големия град и сложните взаимоотношения между хората, той се връща в родния си Асеновград, за да се потопи в спомена от детството. Да се зареди с положителна енергия от чистите взаимоотношения. И резултатът е невероятен.